България е страна със славно минало и богата култура. Страна, която ни кара да се чувстваме горди с вековните ни традиции и обичаи, предавани от поколение на поколение, съхранявани до наши дни.
Но знаем ли достатъчно за тях?
В навечерието сме на един от най-светлите християнски празници – Възкресение Христово (Великден) и искаме да ви запознаем с най-интересните и малко забравени традиции и ритуали за този голям празник. Част от тях се предават от поколение на поколение, като по този начин поддържат жив българския дух.
Наричан още Възнесение Христово или Пасха, празникът води началото си от древността. На Великден християните отбелязват възкръсването на Исус Христос, което е на третия ден след като е разпънат на кръста и погребан.
В миналото Великден се е празнувал цели седем дена. Седмицата, предхождаща празника, е тържествена и се нарича Страстна седмица. Тя започва от понеделник, когато Христос влиза в Йерусалим и завършва в неделя, когато възкръсва. През Страстната седмица всеки ден се отслужва специална църковна литургия.
Първите три дни българите са посветили на различни обичаи, които са свързани с подготовката за празника: почистване на къщите и дворовете, посещения при близки за прошка и много други.
Може би най-важният ден от седмицата е Разпети Петък. Това е денят, в който Исус Христос е разпнат на кръст, за да изкупи греховете на хората. На този ден постът в православната църква е бил особено строг- не се яде нищо и не се пие дори вода. На Разпети петък никой не подхващал каквато и да е работа.
На Велика Събота /Душна събота/ хората отдавали почит на мъртвите, нещо, което се прави и в наши дни. Почистват се гробовете, раздават се яйца и обредни хлябове за мир на душите на починалите. На този ден е позволено да се боядисат яйцата. В полунощ на събота срещу неделя с камбанен звън и запалени свещи вярващите християни посрещат Великден, поздравяват се с „Христос Воскресе!“ и „Воистину Воскресе!“.
На Великден младоженците ходели у кумовете, у родителите на булката, като носели боядисани яйца и вкусен великденски хляб, които поднасяли като подарък.
През празничните дни задължително се играело и великденско хоро. На площада в селото са се събирали млади и стари, като заедно са пеели български народни песни и танцували български хора.
Великденски яйца – символика и традиции
Още от миналото, най-важният символ на този ден е бил Великденското яйце- символ на новото начало.
Яйцата са възприемани като митологичен образ на прераждането от хилядолетия, а около 13 век християните вярвали, че яйцето е символ на възкресението на Христос. Според тях, жълтъкът в черупката символизира тялото на Исус в гробницата. Преди много години, великденските яйца са били боядисвани само в червено като кръвта на Христос, пролята на кръста. Постепенно хората започнали да откриват и други начини, с които да направят яйцата шарени и красиви. Преди да се появят синтетичните бои, нашите предци са използвали естествени съставки, като магданоз и спанак, шлюпки от лук и орехова шума, в които киснели яйчицата. За декорация те слагали листенца от различни растения, които оставяли своя отпечатък при боядисването.
Друг начин за изписване на яйцата, познат от нашите прабаби е с восък. Посредством интересната техника те стават истински произведения на изкуството, а шарките се предават в рода от майка на дъщеря.
Нека да се върнем на най-важната традиция, която спазвали още в миналото. Това е боядисването на първото червено яйце. Щом било готово, с него бабите правели знак под формата на кръст на челата на най-малките в къщата за здраве, а после го поставяли пред иконата в дома до следващия Великден. Яйцето от предходната година най-често се чупело и по състоянието му се гадаело каква ще е годината, а после бивало заровено в градината.
Хората раздавали шарени яйца на всеки, прекрачил прага на дома, а на Великденската трапеза се провежда и прословутото „борене“. Яйцата се чупят едно в друго, а онзи, който успее да счупи яйцата на останалите, ще е здрав през цялата година. Обичай, който се е запазил и до днес и е станал любим, особено на най-малките.
В миналото било прието най-красивите яйца да се подаряват само на много скъпи гости, а в самоковския край момите украсявали изписаните яйца с китки, направени от разноцветни вълнени конци, залепени с восък за яйцето. Така украсеното яйце се нарича китанче и се приготвя специално за майката и бащата, за кръстника и девера, а момата го подарява на своя любим мъж.
Великденски хляб
По традиция обредните хлябове и козунаците се замесват на Велика събота, а яйцата се боядисват на Велики четвъртък.
Великденският хляб е вторият основен символ за този ден. В миналото имало едно много важно правило- той никога да не се реже, а да се разчупва от най-възрастния в дома на толкова парчета, колкото са хората в семейството, като задължително се оставя и за Бога.
Още от години хлябът е приеман като дар, молба, жертва, магия. Някои от най-разпространените имена на обредни хлябове са: яйченик, чупник, кукулник, паска, великденски кравай, великденска кукла, женско играло, кръстата пита (Габровско), боговица (Ловешко, Габровско, Панагюрско), хляб с червено яйце (с. Кулата, Петричко), конка, великденска погача, великденски колак с кукуряк.
Специален бил и „ритуалът“ за замесване на великденския хляб. Задължително се използвало чисто пшенично брашно, “мълчана” вода, подновения на Велики четвъртък квас, мазнина и се намазвал с яйце преди изпичането си. Специалните хлябове се месели събота от стопанката на къщата или младата невеста, а по-рядко – от най-старата жена в дома, която задължително се измива и се облича с нови или чисти дрехи. По време на втасването, в тестото се поставяла зеленина.
Обредна трапеза
Освен обредните хлябове и красивите писани яйца, на трапезата за Великден, предците ни слагали още баница, мекици, кокошка с лук, “старец”, саздърма, печена луканка. Цялото семейство сядало на трапезата и всички опитвали от домашно приготвените вкусотии.
Великден е един от най-светлите християнски празници, който сплотява семейството и носи светлина във всеки дом. Българските великденски обичаи и традиции са оцелели, заради силата на българския дух и са успели да преминат векове наред. Запазили са се непокътнати и все така силни. Нека ги спазваме и да ги предаваме на следващите поколения с гордост!
Автор: Надежда Георгиева