Какви са есенните обичаи?
Обредите и обичаите са част от културата на всяка нация, голяма част от тях са свързани с основния ѝ поминък, в случая на Българите – селското стопанство. Всичките тези действия, които са били извършвани в определени моменти от годината са ги придружавали през целия им живот. Някои от тях са изчезнали или биват забравени, други са се изменили и осъвременили. Голяма част от тях, обаче продължават да съществуват и до ден днешен и биват предавани от поколение на поколение. България е държава с богата история и с различни обичаи и традиции, тук се наблюдава преплитане на езически (славянски, тракийски и прабългарски) и християнски обреди, обичаи и традиции.
След като лятото е приключило успешно за земеделеца, той е готов за зимата с прибрана реколта и приготвена зимнина, настъпва време за заслужена почивка. През есента обичаите и обредите, които се извършват са, за да се благодари на силите за реколтата, която е била отгледана през лятото. Този период е считан за време за равносметка и край на селскостопанската дейност, която е била основен поминък на българина в миналото, хората се отдават на веселие, вдигат се тежки сватби, събират се родове на селищни сборове, отдава се и благодарност на светеца, покровител на селището.
Тъй като това е сакрален период на преход от едно състояние в друго, се вярва, че светът е опасен и хаотичен, а наоколо бродят чудати същества, зли духове и демони. И именно тук идват обредите, курбаните и помените, целящи да „изпросят“ мир и здраве както за нас, така и за целия род, от тук идва и раздаването на храна по време на тези обичаи.
Какво се случва през есента?
Есенните празници са богати на символика и заредени с дух. Привършвайки полската работа, хората могат да се отдадат на заслужена радост и веселие, с песни и танци да покажат благодарност за прибраната реколта, с надежда за здраве и дълголетие. Есента е и време за тежки сватби, за празници на семейството и на рода, повод да се направи сбор на селището, в което се е родил, израствал и работил българинът. Съборът е всеобщ празник не само за селото или града, но и знак на благодарност към светеца-покровител, когото почитат в някои от празниците си и в носеща неговото име местната църква. Започнало с литургия за здраве и благодарност към светеца, тържеството се пренася на организираните сборове с много глъч, смях, богато отпрупани трапези, шеги и игри за децата. А това се е запазило и до ден днешен – голяма част от панаирите в големите градове все още се провеждат през есента – те са съвременния израз на сборовете в миналото, макар и напълно променени.
Кои светци се почитат?
Св. Петка – 14 октомври. Вярва се, че светицата е лечителка и пази от болести. В нейна чест се носят дарове на параклисите, които носят нейното име и се приспива там. Задължително се дава курбан, месят се питки, баници и се правят служби, за да се благослови реколтата. Започва и периодът на годежите и сватбите – извива се и първото зимно хоро, наречено слгядно.
Св. Димитър – 26 октомври. Най – големият есенен празник. Това е официалното начало на зимата. Св. Димитър е изобразяван, яздещ черен кон, белобрад, като от брадата му се сипят снежинки. На този ден става разплащането с пастири, ратаи и други сезонни работници.
Архангеловден – 8 ноември. На Архангеловден се правят големи общи трапези, коли се мъжки овен или шиле, от което се приготвя курбан. Приготвят се т.нар. „Рангеловски“ хлябове – „Боговица“ и „Рангелово блюдо“. Задължителни за празничния ден са още вареното жито, сезонните плодове, фасула и червеното вино.
Това е празникът с най-много именици.
Вълчи и миши дни 11 – 21 ноември- това са преходни дни на хаос, когато се счита, че мишките и вълците излизат и трябва да бъдат уплашени, за да не се върнат и да не навредят на стопанството.
Св. Мина – 11 ноември. Светията е смятан за покровител на вълците. Той пуска и прибира вълците в човешкия свят. В православната църква св. Мина е и защитник на семейството, на сираците и бездомните, на знахарите и лечителите, на хората, поели на дълъг път той покровителства жените и скрепява разклатените бракове. По това време се довършват всички започнати ремонти, поправят се огради и се запушват процепите през които можели да се промъкнат тенци, караконджули и други зли сили.
Източници:
https://www.ccbistritsa.com/index.php/2018/10/01/traditions-in-october/
http://bultrad.gimn-popovo.com/php/view.php?&id_trad=32
http://club50plus.bg/categories/life-family/articles/esennite-praznici-na-bulgarina
https://bulgariacelebrations.weebly.com/
https://makeupweb.wordpress.com/
https://www.bulgarkamagazine.com/
https://bulgarskifolklor.alle.bg/
http://culinaryfestival-bg.com/?p=3868
Автор: Радиана Колева