fbpx

22 Септември – Обявяване на Независимостта на България

След обявяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, България все още остава васално княжество на Османската Империя. Това е една от пречките за довършване на започнатото Обединително дело. Това спира и икономическия растеж на страната ни, тъй като тя има много малко правомощия, относно търговията с останалите страни.

Обстановката в България

България все още няма право да сключва международни договори от военнополитическо естество. Като васално княжество страната ни няма и право да налага митнически такси на вносните стоки от Великите сили. Също така България няма право да изпраща свои делегации на конференции и конгреси. Освен това в Южна България е съществувала компанията „Източните железници“, която формално е била собственост на Османската империя, но де факто е германско-австрийска и е управлявана от барон Хирш. Разбира се, България също трябва да плаща и ежегоден данък на Османската Империя. Всичко това подбива младата българска икономика и нейните вътрешни и външни пазари. В същото време през тези години страната ни е преживяла един огромен възход – стопански, политически и културен. София е една от първите Европейски столици, по които се движат трамваи. България става европейска държава като съдържание и просто се е чакал сгодния момент да бъде призната за независима.

Обединение на княз и правителство

Опити за обявяване на Независимостта са направени още през 1897 година, но са неуспешни. 

Княз Фердинанд също има желание България да бъде Независима държа и затова през 1908 година поставя начело правителството на Александър Малинов, който води Демократическата партия. Те подкрепят Русия и Антантата. Министър – председателят също подкрепя идеята на княза за независима държава. Александър Малинов на първата си аудиенция при княз Фердинанд заявява, че е дошло крайно време за „провъзгласяване на независимостта на България“.

Правителството на Александър Малинов, снимка: 24chasa.bg

Последните дни на България на васално княжество

На 6-ти септември избухват стачки в Източните железници, които формално са собственост на Османската империя. За да намали загубите си компанията, която контролира железниците моли България да осигури нормалното обслужване на линиите. Ляпчев вижда златна възможност тук и правителството ни завзема железниците.

На 10-ти септември в Будапеща, князът се среща с Франц Йосиф, където е приет като независим владетел, а на следващия ден се среща и с Алоиз фон Ерентал. Предполага се, че точно на тези две срещи българския княз и Австро-Унгария си стискат ръцете за нарушаване на Берлинския договор, макар и да няма преки доказателства за това. 

Князът извиква Ляпчев и Малинов във Виена, като там им обяснява, че не одобрява хода им да завземат железниците и че това може да не се хареса на Австро-Унгария. И двете страни след дълги дискусии стигат до извода, че България трябва да бъде обявена за независима държава час по – скоро. Русия иска да изчакат Австро – Унгария да анексира Босна и Херцеговина, но правителството и княза не могат да продължават да гледат как икономическия растеж на държавата им бива спъван. 

Обявяване на Независимостта

За дата е определен 21 септември 1908 година, тогава князът слиза на Дунавския бряг в Русе. На 22 септември князът и правителството пътуват от Русе до Търново, за да обявят Независимостта на България. По пътя влакът прави почивка на гара Две Могили, където Малинов написва текста на Манифеста за обявяване на Независимостта на България. Под него се подписват всички министри и княза. На гарата днес има поставена историческа плоча, която да напомня за този важен за историята ни акт.  

Обявяване на Независимостта на България, снимка: National Geographic България

Манифестът е прочетен в църквата св. “Четиридесет мъченици” в Търново пред всички министри и пред събралото се множество. След прочитането на манифеста еуфория обхваща всички присъстващи. България вече е независимо царство, а Фердинанд получава титлата цар. Този акт превръща страната ни в пълноправен член на международната общност.

църква
Църквата св. Четиридесет Мъченици в Търново, снимка: Община Велико Tърново

Веднага след обявяването на Независимостта българския политически елит се заема тя да получи международно признание, което става по мирен и цивилизован начин. Най – засегната страна – Османската империя приема независимостта ни, а Русия ѝ опрощава 125 милиона от контрибуциите, които трябва да изплати. България не плаща нищо на Османската империя, но опростените контрибуции трябва да бъдат изплатени на Русия от България. Великите сили признават Независимостта чак на 6 септември 1909 година.

Честванията по случай Независимостта на България за първи път се отбелязват в Търново през 1909 година.

Обявяването на Независимостта е пример за действието на интелигентната българска дипломация, която постига целите си без много излишни маневри и без да предизвиква загуби за народа и за страната. Независимостта на България я поставя на картата като заплаха за големите сили, заради силната ѝ връзка с Русия и подкрепата, която получава от руската дипломация и войска. 

Автор: Радиана Колева

Източници:

https://www.peika.bg/

https://news.bg/

https://bg.wikipedia.org/

www.bulgarianhistory.org

Снимка на корицата: https://www.desant.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *