Георги носи лятото, а Димитър – зимата.
В България се празнува Димитровден на 26 Октомври. Имен ден празнуват: Димитър, Димислава, Димитрина, Димитрия, Деметра, Дима, Димка, Димчо, Димана, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Диян/а, Диан/a, Драга, Драго. Да им е честито!
С настъпването на Димитровден се бележи и началото на зимата. Двамата братя свети Димитър и свети Георги са си разделили годината на две, като зимата е за Димитър, а лятото за Георги.
Свети Димитър е по – големият брат – близнак на Свети Георги, и бива изобразен, яздейки червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки. От там идва и изразът, че „Дойде ли Димитровден, идва и снегът“.
св. Димитър и св. Георги
Една от легендите гласи, че двамата братя са били много буйни деца, те запалили Света гора и светогорските манастири, затова ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им Св. Петка и Св. Неделя молили Господ и Богородица да ги пуснат.
Друго предание разказва как братята – близнаци се разделили, тръгвайки по света в различни посоки, като преди това Георги казал на брат си, че ако види да капе кръв от някоя стряха, значи е умрял. Димитър след време видял знака за смъртта на брат си и тръгнал към неговата част на света. Там видял ламята, изяла Георги. Притиснал я Димитър и тя му дала душата на брат му. После двамата яхнали конете и се понесли към Небесата, т.е. станали светци. Тогава те си разделили годината по братски.
Обичаи
Според народа от Димитровден започва зимата. Стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата си за огрев. Със зимата идва и късият ден, затова Свети Димитър е предвестник на мрака и е свързан със света на мъртвите. В съботата преди празника, се прави Димитровска задушница, на която се раздават питки и жито за помен.
Димитровден е наричан някъде и Разпус, тъй като стопаните се разплащат с ратаите и овчарите и наемат нови. Това се извършва с редица ритуали, съвместни трапези, със задължителен курбан. За него се избира най-тлъстият овен, върху чиито рога се набождат големи позлатени ябълки. След това всеки прави дълбок поклон пред украсеното животно и стопаните даряват церемониално най-добрите си ратаи с кат нови дрехи, овен или агънце. Музиката свири през целия ден и всички празнуват.
В миналото около Димитровден приключвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал стопанинът да заколи бял овен и да покани цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.
На Димитровден се носят бели цветя за именика, за да е блага зимата, а цветята се увиват с ален конец, за да е здрав през цялата година.
Нареждат се семейни трапези, на които задължително присъстват празнична пита, курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния – от петел, ако именникът е мъж и от кокошка, ако е жена. Повече менюто на празника поместихме тук
Тъй като е на границата между лятото и зимата, на Димитровден се правят множество гадания – за плодородието на годината, за времето през зимата, за здраве, щастие и любов, а също и за благоденствието в дома.
Характерни са и трите дни след Димитровден, т. нар. „Миши дни“. А времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято“.
Поверия и забрани на Димитровден
Ако до Димитровден не падне дъжд, ще има слабо плодородие през следващата година, а ако вали на самия празник, ще вали на всеки празничен ден.
Ако листата опадат от дърветата преди празника – зимата ще започне рано.
Каквото е времето на Димитровден, такова ще е на Коледа, а също и на Гергьовден.
Ако падне сняг и луната е в първата си четвъртина или в последната, зимата ще е мека. Ако в навечерието на празника луната е пълна, то поличбата предвещава много сняг, идната година да е плодородна, в кошерите да има много мед, а в кошарите – агънца.
Ако на Димитровден животните лежат разпръснати в кошарата – зимата ще е топла и мека, ако се скупчват на едно място – ще е люта и студена, с голям сняг. Вечерта срещу празника, овчарите хвърлят в кошарата една тояга, ако на сутринта овцете са лежали на нея се смята, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Вярва се също, че ако кравата, когато се изкарва сутринта на паша се оближе отпред – зимата ще е скоро и ще е тежка, ако се оближе отзад – има време до нея, ако пък се лизне по средата – ще има голям берекет през годината.
Ако на Димитровден добитъкът се връща от паша със сламки в уста, зимата ще бъде люта.
Характерно е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома, т.нар. полазник, (както и на Игнажден). Ако той е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна. Вярва се, че ако първите полазници са момчета, през година ще се раждат повече мъжки животни.
Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето „се отваря“ и заровеното имане проблясва със синкав пламък.
Поверието гласи, че на този ден не се захваща никаква женска работа, освен приготвянето на празнична трапеза.
Източници:
https://bg.wikipedia.org/wiki/
Автор: Радиана Колева
Снимка на корицата: https://news.bg