Вълчи празници (Мратинци)

На 11 ноември почитаме паметта на Св. Мина. Закрилник на семейството и лечител. В народната ни памет, обаче, този ден бележи началото на Вълчите празници. Предците ни са вярвали, че през годината има специални периоди от време, в които границата между световете изтънява. Тогава в нашия свят нахлуват нечисти, зли сили и бродят навън до първи петли. Такива са Мръсните, Погани дни и Вълчите нощи (Мратинци). Мратинякът е зъл, черен дух със зелени очи и перушина, който мори кокошките и причинява вреди. Вярвало се, че Вълчите нощи (от 11 до 21 ноември) са по-опасни дори и от Мръсните дни (от Коледа до Йордановден), защото, ако през Поганите дни можеш да бъдеш нападнат от караконджули и други тъмни същества, то през Вълчите нощи можеш да се разболееш от незнайна болест. Мратинските нощи са време, в което по земята бродят тежки и незнайни болести, които могат да причинят лудост и дори смърт. А по улиците броди стара, грозна бабичка, която записва имената на грешниците в тефтер. Носи дълга тояга, с която удря лошите хора и те се разболяват мигновено.
Периодът на вълчите нощи е време, в което човек трябва да си стои у дома. След залез слънце да не излиза никъде и да помисли върху делата си, извършени през годината. Време на тишина, усамотение и равносметка. Време, в което да останеш насаме със съвестта си. Време, в което да преосмислиш цялата изминала година и да се подготвиш за новата. Народът ни ги нарича вълчи не само защото периодът е такъв, че вълчият вой нощем се чува надлъж и нашир, а защото за предците ни вълкът се асоциира с нарушаване на законите. Траките са почитали вълка като смел главатар на дружина от войни, но и като войн опълчил се на реда. Като войн нарушител на обредите и законите. Има дърворезби, в които вълкът е изобразен с тяло на дракон и с вълча глава. В него все още присъства силата на царя и мощта на слънцето, но е с обърнат знак. Вълкът е царят на нощта. За да го омилостиви, народът ни е избрал ден, в който му принася жертва. Това е 14 ноември, Мартиньок. Още с първите лъчи на слънцето стопанката хваща черна кокошка и заедно с друга жена от дома я колят на прага на къщата. Като внимават тялото й да е отвън, а главата да остане вътре в къщата. Поставят въгленче от огнището в клюна й, завързват краката и главата с червен конец и ги поставят над вратата или над огнището. Перата не се изхвърлят, а служат за лек през годината. Главата и краката на кокошката имат предпазваща функция и държат злото надалеч от къщата. С перата се прави тъй нареченото опушване на дома. Запалват перушината и с дима от нея се опушват всички помещения в дома, за да избягат болестите и злите сили надалеч.
21 ноември е последният и най-опасен ден от Вълчите празници, наречен Куцулан. Посветен е на най-страшния вълк-куцият.
Колкото и невероятно да ни изглежда в наши дни това е обредност запазена от стотици години. Обредност, която има много по-дъблоки корени отколкото можем за си представим. И функции, за които, всъщност, знаем много, много малко.
Автор: Жасмина Бушева-Кацарска
Използвана литература: „Празниците на българите с легенди и предания“ Н. Ников

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *