fbpx

Традицията повелява – Никулден

Отново е месец Декември, вероятно най-празничният, най-топлият и същевременно най-студен месец от годината. Месец на емоции,  равносметки, мечти, желания и разбира се – празници. Началото им слага Никулден. Едва встъпили в него и ето вече е 6-тият ден от 12-ти месец и един от важните православни празници. Празникът посветен на Свети Николай Мирликийски,  почитан като избавител на пленниците и покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите.

В българската православна традиция светецът Николай, чието име означава „Побеждаващ“, се почита и като патрон на рибарите. Според християнския мит за подялбата на света, на него  се паднали моретата, реките и езерата. Той е господар на целия подводен свят – рибите, всички водни твари и водните демони.

На този ден се украсяват коледните елхи. Според народните поверия именно Свети Никола е предшественик и на първия сняг – той разтърсва  дългата си бяла брада, а от нея се изсипват първите снежинки. Ако на Никулден се появи скреж, това е добър знак за плодородни зърнени култури. Известна е поговорката: „Днес му е денят, утре му е снегът“. На Никулден се правят предсказания за времето и бъдещата реколта. Светецът се смята покровител на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката.

Народните представи за „мокрия Свети Никола“ или „рибния светец“ са разнообразни. Той се осмисля като крилат момък с необикновена физическа сила. Лети със златните си крила над морета и океани, и влиза в люти битки с водните демони. В други случаи е наричан стари, зимни Св. Никола и е описван като беловлас и белобрад старец. Християнската иконография по канон също го изобразява като възрастен мъж.

Св. Никола се почита и от момите на възраст за женене. Те вярват, че именно той може да им помогне да си намерят добър съпруг и да им донесе семейно щастие. Тези вярвания са свързани с житието на светеца, в което се разказва, че веднъж той дал на една овдовяла жена три торби с жълтици, за да може да омъжи трите си дъщери. На този ден в обредните ритуали присъстват много женитбени елементи. На  празника момите за женене ходят на църква, за да поднесат на иконата на светеца цветя и дарове, а последният ритуал свързан с празника е хоро, наречено “сглядно”, на което момите се впускат в танц, а ергените и техните родители ги оглеждат.

Установяването на връзка със света на мъртвите е сред основните ритуални практики в този ден. В обреда вземат участие само мъжете, като най-възрастните поемат централна роля да направляват осъществяването на контакт с починалите предци покровители.

Никулден е един от малкото дни от коледните пости,  в които е позволено отклонение от строгото въздържание. Небезизвестен факт е, че традиционно празнично ястие на българската трапеза е риба покрита с люспи. Най-често това е шаран, тъй като според поверието шаранът е „слуга на Св. Никола“. Легенда гласи, че веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето, силни вълни пропукали пода ѝ. Св. Никола хванал един шаран и с него запушил пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници. Затова има обичай да се жертва шаран в чест на светеца. На този ден всеки трябва да си хапне риба. Вярванията свързани с приготвянето на  рибното блюдо са многобройни. Традицията повелява, че жените трябва да  внимават при почистването на рибата, люспите да не падат на земята и никой не бива да стъпва по тях, за да не го сполети болест или беда. Костта от главата, която наподобява кръст, се запазва като лек против детски болести. Наричат я „кръхче“- кръстче  или „дъна“ и я пришиват към калпаците на децата, за да ги закриля от лоши очи и от уроки. Казват, че „на Никулден трябва да си почистиш зъбите с кост от риба“ за здраве. Друго  поверие пък гласи, че ако поставиш люспа от шаран в кесията си, това ще ти донесе жълтици. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в течаща вода – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.  

снимка: farmhopping.com
снимка: farmhopping.com

На празничната трапеза присъстват и редица други традиционни за деня ястия, едно от тях е рибник – представлява шаран, изпечен в обвивка от тесто.  Друга важна гозба като част от традицията е обредният хляб. Той е различен спрямо населеното място и вариантите на приготвяне е повлияно от местните традиции,  наричан е още “никулски хляб”, “колак”, “боговица” и “светец”. Преди консумацията му той се осветява за здраве. Счита се, че като важна част от храната на трапезата трябва да присъстват и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.

На този празник трапезата  не се вдига цял ден, а къщата е отворена за всеки гост.

Отворете дома и сърцето си! Светъл празник!

Автор: Ирина Цветкова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *