Село Скребатно – място като платоническа любов или Скребатно – райско кътче между Рила, Пирин и Родопите

“Понякога успявам да попадна на някое място, когато Господ тъкмо е приготвил всичко и чака някой да щракне с апарата.”  Ансел Адамс

Село Скребатно

 

Попаднах на същото място, израз на цитата от А. Адамс, преди година. У дома аз планирам местата за нощуване, когато пътуваме. Държа основно аз да ги откривам. Действам силно интуитивно, не чета ревюта и не следя оценки и звезди. Така преди едно лято тръгнахме за концерт на „Оратница“ в с. Долен, киснахме се до набръчкване в горещата вода на Огняново, като най-хубавото оставих за края. Казва се „Калпаците“. Спомням си любопитството, с което повторих наум това име. Калпаците… В последната вечер в Огняново, ме попитаха на рецепция кой пътува от Варна само за два дни минерален басейн. Усмихнах се и добавих… „Не са два дни. Бяхме в Долен. Отиваме в Скребатно“. Човекът на рецепция се опули в собствените си думи: „Ама… В Скребатно… Там какво има. Нищо“. Ако знаеше, че точно това „нищо“ е моето любимо „нещо“, може би щеше да ме снима и портретчето ми да виси още на табло „Редки птици в района“.

Село Скребатно
Село Скребатно

Скребатно е малко селце с църква и джамия. Скрито в прегръдката на Предела. „Калпаците“ е уютен, топъл и гостоприемен комплекс по път над селото. Гледката от терасата води погледа там, където се събират Родопа планина, Пирин и Рила. Небето през деня сменя цвета си във всички нюанси на синьото. Там дишам цялата свежест, от която имам нужда всеки ден. Там вали, а аз обичам дъжда. Там ни посрещат топло и естествено, а аз харесвам добри хора. И така… Понеже ме питате „Къде е това?“ Мястото е, „където Господ тъкмо е приготвил всичко и чака някой да щракне с апарата.”

Когато си тръгвам от такива места, усещам особена тъга, в която се разливат спомени от целия ми живот досега… Прилича на тъгата, в която си скрил любовта си към човек и я пазиш в дълбока тайна, защото истината може да му носи някаква тревога. Понякога и това се случва в живота. Нарича се раздяла преди да се е случила срещата. Който е обичал тайно, знае какво е това. Който е бил захлюпен тийн като мен, също знае. Изобщо това място е като платоническа любов. Искаш я, знаеш че няма да те последва и затова не признаваш. Спомняш си я, сънуваш я, мечтаеш я, траеш си. И си щастлив, защото си сигурен, че ще се върнеш, а тя ще е там и ще чака.
Ей такива някакви работи…

Автор: Яна Борисова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *