fbpx

Паметника на Съединението в Пловдив

Паметника на Съединението в Пловдив

 

Съединението на Княжество България с Източна Румелия е едно от най – важните събития в съвременната българска история. За тази дата се носят легенди, предания и се чества всяка година във всички големи градове в страната ни. 

А в Пловдив се извисява и паметник, който да увековечи този момент от нашата богата история. Може да бъде намерен на площад Съединение. Паметникът е издигнат по случай 100 годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Величко Минеков

Скулптор е Величко Минеков. Той е роден на 13 Октомври 1928 в село Мало Конаре. Бил е преподавател по скулптура в Художествената академия, където става и ректор. Преподава и във Великотърновския университет. Работи в областта на скулптурния портрет, фигуралната композиция, монументалната и монументално-декоративна скулптура, а също и малка пластика.Създава типизирани образи на българки, свързани със земята, селския бит, борбите в историята на народа. Скулптурите му излъчват сила и вътрешно спокойствие. Сред известните му творби и скулптурни ансамбли са: Паметник на Васил Левски в София (1977),

Бронзова фигура „Марица“ в културния Център Кенеди във Вашингтон (1977)

„Арка на Свободата“ (Паметник на руската бойна слава, Мемориал „Беклемето“), с арх. Георги Стоилов (1978),Паметник на Съединението, Пловдив, с арх. Лозан Лозанов (1985).

Величко Минеков, снимка: Галерия Контраст

Именно последния паметник ще бъде на фокус. 

Символика на паметника

Монументът, висок 12 метра, изобразява Майка България с лавров венец в ръцете, символизиращ победата над разединителите. Крилете ѝ в полет, символизират от една страна двете съединени части на Родината, а от друга поривът на българите за свобода и справедливост, който преодолява всички земни закони и препятствия, прави невъзможното в името на обединението си, и който не може да бъде спрян. Монументът показва, че българският народ не само е заслужил свободата си, но и е имал силата смело да чертае своя път. След Съединението България показва на всички Велики сили, че не трябва да бъде забравяна и че все още е сила, с която трябва да се съобразяват.

Паметник на Съединението, снимка: opoznai.bg

История на изграждането на паметника и площада

През 1925 г. в Пловдив се събират доброволчески дружества от цялата страна, които тържествено полагат основния камък на бъдещия паметник на Съединението на Четвъртък пазар, но проектът пропада и Пловдив остава без паметник на Съединението. До септември 1984 г. усилията на управляващите по това време в България са били концентрирани върху честването на 40 години от 9 септември. Едва в края на ноември същата година е взето решение честването на 100 годишнината на Съединението да стане на национално ниво и като център на тържествата е избран град Пловдив. Това решение налага изграждане на паметник и разполагането му на подходящо място. За такова е избрано пространството на пловдивското тържище – Четвъртък пазара. Юбилеят се отбелязва на 19 септември 1985 г. Така за девет месеца е преместен пазарът, а на негово място е изграден площад с паметник. На 19 септември 1985 г. са открити площадa и паметникa. Партийният и държавен глава Тодор Живков произнася кратко приветствено слово. Почетният караул развява знамето на Голямоконарската чета. Почетен гост на церемонията е почти стогодишната дъщеря на Захари Стоянов – Захаринка. Финалът е празничен фолклорен концерт на Античния театър.

Паметник на Съединението и площад Съединение, снимка: opoznai.bg

Днес този паметник и площадът пред него все още са домакини на официалните чествания по случай Деня на Съединението и си заслужава всеки българин да го види, за да почувства силата, смелостта и единството на своите предци в онази вече далечна 1885 година.

В Пловдив всички чествания на Съединението се състоят именно пред този паметник.

 

Автор: Радиана Колева

 

Източници:
https://bg.wikipedia.org/

https://nauka.bg/

https://opoznai.bg/

Снимка на корицата: Община Пловдив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *