Кои са русалиите? Затворено общество, масони или розенкройцери?

Русалии гр. Петрич

РУСАЛИИ – Войни, лечители, танцьори, древни мистици или жреци на култа към Дионис?

Те имат един специален ритуал „Код на честа”. Свързани ли са с празника ”Сатурналии” от древен Рим? Усещането за религиозен синкретизъм (обединение на различните религии), ме кара да мисля, че ритуала има много дълбоки корени, които са скрити в пра-исторически времена.

Реших да напиша тази статия с ясното съзнание, че ще повдигна повече въпроси, отколкото да дам отговори. Темата е повече от сакрална, тя е мистична и обвита в тайнственост и аз едва ли ще успея да разясня всички аспекти на тази материя. Тук, за по-широката читателска аудитория ще разгледам по-общо и без да навлизам в дълбоки детайли, и ще си позволя да вмъкна моя теория за русалиите и русалииските обреди.

По време на ,, Сатурналиите“ в древения Рим, робите ставали със същите права като своите господари. Самият празник е посветен на бог Янус, т.е. бог, който има две лица. Съвпадение или не, че празникът започва в края на декември и завършва на 14 януари, когато се играят игрите по стар стил в гр. Петрич. Предполага се, че бог Янус е дошъл от Тесалия в Рим, т.е. това е сегашния Ном в централна Македония в Гърция. А именно от Тесалия се заселват 50 бежански семейства в гр. Петрич, след разгрома на „ Моско поле” от Али паша-янински през около 1800-1822г. Дали е случайност, че носиите, музиката от Янина, Тесалия и Трикала почти не се отличават от петричката русалииска носия и русалииски музикални инструменти? Няма да пропусна и да спомена, че в така наречените „Дионисиеви мистерии” в Тракия и Македония са познати от най-древни времена с името „русалии” или „розалии”, които са свързани с прераждането и различните метаморфози на същото с мистично значение.
Легендата за тракийския цар Ликург на племето „едони” – „македони” и бакхическата лудост по време на празника също се свързва с русалииските изпадания в транс по време на танц, обред или ритуал. Изпада се в транс най-често при лекуване на болен човек. Най младия, най чистия русалия фактически почти припада, поемайки болеста или магията.
Ще продължа с авторите. Още през 13в. охридския епископ Димитър Хоматиан описва русалиите. А чуйте само какво разказва Евлиа Челебли във „ Възхвала на паланката Петрич”. Той разказва за многото хайдути и харамии-неверници, които залавял по 50-60 човека дневно, с техните зурни, тъпани и знамена и които разпъвал на кръст. Това ви е познато, нали? А времето е между 1600-1680 г. или в годините, в които Османската Империя е в разцвета си. Петричките „руси делии” се бунтуват срещу султана по време на „Желязната Османска Империя”.

Русалииска група от Петрич кв.Виздол 1930 г.
Русалииска група от Петрич кв.Виздол 1930 г.

Кузман Шапкарев, е известен на широката публика. Той издава през 1884 г. в гр. Пловдив -„ Русалии”- един древен и интересен Български обичай от южна Македония. Цитирам: „ Носиите им са от друго място и от много старо време. Не може да се определи от кога точно са тези носии и обичай“. Според автора са от най-дълбока древност. Той продължава – „ Те са свидетелство за покръстването и желязната военна дисциплина на нашите пра-отци. Желателно е по примера на по-напредналите народи и ние да се възползваме и да се стремим да докажем, че това са македоно-български обичай, от които навярно ще извлечем неоценими ползи не само за историческия ни бит, но и за сегашния ни и бъдещ живот „.
За разлика от кукерите и други еманации като-сурвакари, джамали и проче… русалиите не са отхвърлени от ортодоксалната църква, от православието – напротив. По време на русалииските празници, по време на ”поганните” (мръсните) дни- 12 дни от Коледа до Богоявление те са изпращани и посрещани от свещеник в църквата, като при излизане от черквата на Богоявление се извършва повторното им кръщене. Русалиите събират средства за нови черкви, училища и за други обществено-полезни дейности.Те са единствените екзорсисти на светата черква.
Русалииската дружина се състои обикновено от 20 до 30 неженени момци, които с танците си гонят злите духове, болести, магии и демони. Те са винаги разделени по двама. Дружината е разпределена: Водач-балтаджия-юзбашия-войвода-съгледвачи-калаузи-кесиджия. В петричките русалииски по-съвременни дружини от края на 19 и началото на 20 в. съществуват и други персонажи, а те са:Пепелаш, дявол, болен-здрав носи, дервиш, турчин, черкезин и мома. Тук трябва да подчертаем, че всички са мъже. Причината за тяхното преобразяване в по-горе споменатите образи е, че те са бивши русалии, но вече са семейни и приемат ролята да са само помощници. Тяхно задължение е да приемат всички дарения, включително и парични. Русалиите не докосват парите и даренията. Смятат ги за нечисти. Всички дарове след края на игрите отиват при кеседжията. Обикновено по време на русалииския обичай, юношата израства, става мъж, т.е. той побеждава детето и демона в себе си и се готви за сериозни и военни дела. Готви се за комита и войвода.

Русалия
Русалия

Често съм слушал легенди за извадени кости на русалии, които били огромни, но на това ще се спра подробно в бъдеща книга, в която подробно ще разкажа за русалииството и ще споделя цялата ми лична информация по темата. Няколко от преданията са ми разказвани от моите баби- Маруша и Ефросина ( те бяха твърдо против думата „станчинари”), използваха „танчинари – ”танцьори“.
Лично съм присъствал на доста интересен русалииски ритуал:” Изви се хоро около болен човек. Балтаджията изпълни чудно хороводно изпълнение, което прерасна във въртележки, подскачания и т.н., че и аз загубих дар-слово. След това даде на болния да отпие отвара от „цицарката” (манерката) си и пред очите ми възрастния мъж поруменя и се оживи, а беше легнал на одъра си (дървено легло). Балтаджията го прескочи три пъти”. Дали от отношението или от русалииската магия-старецът вече беше по-добре. За мен беше необяснимо и неопределимо, но фактите бяха на лице-човекът се съвзе. Тук е момента да споделя, че ако се срещнат две русалииски дружини, според кода на честта по-слабата трябва да се предаде със специален ритуал под сабите на по-силната. Ако това не стане доброволно се стига до бой, често завършващ с жертви и смърт. Русалииски гробища се срещат в Петрич и околността. Гробовете са с огромни камъни без кръстен знак, понеже по време на боя русалията се е намирал между небето и земята и не трябва да е опяван и погребан от свещеник. В „Цариградски вестник” от 1846г. се съобщава за битка между две русалииски дружини и последиците от нея.

Русалии от Петрич
Русалии от Петрич

Стигнахме до музикалния съпровод – русалииските хора се играят само от мъже, под съпровода на две дълги зурни и тъпан. Според Кузман Шапкарев – два тъпана и две зурни. Лично аз винаги съм споделял мнението на Илия Манолов ( с който се познавам лично), че зурните са по-къс еквивалент на древногръцките „ авалоси” с тръстикова пръчка писка , които са се развили до днешнате зурни, които са изработена най-често от кайсиево или друго плодно дърво. Хората са бойни и допринасят за бъдещата дейност на участниците. Те представляват реални, военни тренировки наречени „тежки”; „криви”; „македонски”; „долнострумски” , ,,бойни“ хора. Записал съм имената на около 70 хора. Възможно е едно хоро да е известно с няколко имена, не зная. Но представете си: само от Петрич и околията 70 хора, какво богатство е това. Сега по-подробно ще се спра на носията и въоръжението на русалията.
Балтаджията се отличава, че вместо „крива сабя, калъчка ”, носи малка брадва с украса от чемшир и зимни цветя. Само той носи и ракия, която е с букет от тайнствени билки в бъклица или цицарка( манерка). Редовия русалия е облечен с носия, която е мерена на „топуз кантар”. Колкото по-тежка е носията, толкова по-голяма власт и уважение има русалията в дружината и между хората. Носията е допълнена и от фес (според моите проучвания, повече прилича на фригииска шапка, с тракииски произход, а може и да се оприличи на македонски стилизиран шлем). Тази шапка се носи като символ на свободата през празника ”сатурналии”, споменат по горе. При петричките фесове се забелязва разлика между старите квартали „ Виздови” и „Дълбошница”. Първият е морав и островърх с пискюл, в цвят „старо злато”, а вторият е по-закръглен, светлочервен (ален), със златен пискюл. За самия фес, украшенията са специални. Моят накит е от три синджира, с наредени 12 броя корали и закопчалка във формата на орел. Орел, защото крилата на „чепкена”, (ще обясня по-нататък), приличат точно като орлови крила. Символиката в дрехите, оръжията, хората на русалиите е много дълбока. Дължината на пискюла на феса е различна, най-често между 35 и 40 см. Основата му е от най-фина коприна, върху която има красиво оформена плитка от сребърна или златна сърма. Пискюлът в горния си край завършва със стилизирани клончета от маслина. Фесът се слага всяка събота на калъп. Калъпът е нажежено желязо с формата на феса. Фесът се намокря и надява на калъпа и след това се „чука” и изглажда според главата на собственика му. Най-накрая калфите на терзията зашиват пискюла върху него.
Следва „ишмак”, това е триъгълна, копринена кърпа, полупрозрачна, с пайети по края, която се връзва по специфичен начин около феса. Най-често това е трофеен екземпляр. На врата се поставя почти същата кърпа, която се нарича –„полуишмак”. Тя е по-богато украсена, отново с пайети, може и да е бродирана. Връзва се по подобие на „пионерската връзка”.
Стигнахме и до „чепкена”. Той е изработен от черна, синя или червена чоа. Той е лек. Неговите ръкави не са изцяло пришити към раменната сгъвка. Висят свободно, като орлови или змейски криле. Богато извезан е с гайтани. Различни видове има. Дори легендата разказва, че една жена била любена от змей и се родило момче-полузмей, с криле под мишниците и от там идва и „чепкена”- според народните поверия и според разказите на баба ми Маруша. По схемата на везане на гайтаните, може да се разпознае от кой сой е. Може също да се разпознае и на кой русалииски род принадлежи. „Чепкените“ са се предавали от баща на син, както и самото русалииство. Освен всичко друго, ако не си бил русалия, не можеш да се ожениш.
„Кюстека „ е от стъклени маниста или масивно сребро. Украсен е с различни християнски символи”- малтийски кръст” за мънистения и двуглав орел (символ на Велика Византия). „Малтийският кръст” е символ на Тамплиерите. Всъщност „кюстек” е ланец за джобен часовник или револвер. Моят „кюстек” е от стъклени маниста и е изработен в крепостта „Едиколе”, от комити, затворени за революционна дейност срещу Османската Империя. На водача, „кюспека” е бродиран „малтийски кръст” от стъклени маниста, който несъмнено доказва масонското влияние и идеята на просвещението на „Свобода, равенство, братство”. Бил е на известен войвода, (името ще запазя в тайна). Темата за тамплиерите, масонството и розенкройцерите е много дълбока и изисква повече внимание в една бъдеща книга. Сега просто го споменавам повърхностно, за да може широката публика да се запознае с русалииството.
Под „чепкена” се слага вълнен пуловер, плетен на ръка и по плетката също може да се определи от кой сой (род) е русалията.
Под пуловера се носи копринена, везана риза, ако не е студено се носи само ризата. Под ризата се слага „кошуля”, от ткаено платно, която е изчистена, без везмо.
Панталон, от домашен, вълнен плат, наричан „бечви”; „бечови”; „клашник”; „беневркек” или най-често срещан като „ опнени арнаутски потури”. Може също да бъде от чоа и да е везан с гайтани от терзия. Ако е везан, не се носят „калции”, а се носят ръчно плетени чорапи, които са червени с различни орнаменти и на тях допълнително се пришиват „дюс червени дзингии”. „Дзингии” са червени топчета или пискюли от прежда. Ако панталона е едноцветен и е без гайтани се слагат калци или дзифти, които са най-ранообразни, но не са навуща. По-скоро са еквивалент на древните, бронзови, тракииски или македонски наколенници. Калциите са изключително богато украсени.
Краката се обуват с кожени опинци. Някои са с „цинти” (метални топчета), за да не се пързалят.
На кръста се слага бял, памучен фустан; (франга; фустанела), ткаен на разбой (вид стан). С клинове, врътки от кръста надолу, той прилича на плисирана пола. По броя на клиновете се познава човека, който я носи –какъв е? Дали е „кабадалия” или „ербап”. Според мен „франгата” е позната от древността, носили са я македонците и Александър Велики. Носили са я и римските легионери, ромеите, византииците и така до русалиите. Обикновено „франгата” се състои от около 80-100 клина, но има и по-големи.
На кръста се поставя и пояс (мервен), с ресни по края и две ръчно бродирани карета. Виждал съм и три, но това е изключение. Бродерията е с различни мотиви, по които също се разбира на кой сой принадлежат. По бродерията също може да се разбере колко е голяма фамилията.
Върху пояса и каретата се поставя мънистен колан с флорални мотиви, често в цветовете на „кюстека”. Заедно представляват комбинация от цветове, носещи положителна енергия.
В ръка русалията държи и играе с гола сабя (калъчка), това най-често е еничарска”пала”; „килич” или „шамшир”. За обикновените хора няма особена разлика и са го нарекли „калъч”(крива сабя).
Всички знаете, че немюсюлманите са имали право да носят само нож – „кулак” (кулаклия). Изискването е било острието му да бъде до 41 см. Тези „калъчки” са били най-често трофей от убити душмани. Те са с невероятна резба и са изключително красиви и дълги. Приличат на отровна змия в ръката на човек. Чувството да държиш такава сабя е невероятно.
Такава е русалииската носия в Петрич, тя е толкова разнообразна благодарение на традициите и заселниците в града.
В Петрич са живели еничари, турци, босненци, тесалиици, цинцари, арнаути, гърци и др. Всички те са допринесли за колоритния вид на днешната Русалииска носия. Близоста до Доленския панаир и възможноста да пътуват в огромната Османска Империя, а и извън нея, карат Петричани да изберат и създадът една от най-красивите и уникални носии, подчертавайки своята идентичност, особена принадлежност и гордост.

Автор: Димитър Яков

гр. Петрич 2018 г.

Facebook страница: Ценностите На Петрич

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *