fbpx

Кръстовден – народни и християнски предания и обичаи

В Християнството

Кръстовден е част от Дванадесетте Велики празника на Християнската църква. Днешният ден е наричан още и Въздвижение на Светия Кръст Господен.

Снимка: Dariknews.bg

Според преданията, св. Елена, майката на император Константин, която е ревностна християнка, намира Кръста, на който е бил разпнат Исус. На мястото, където е открит кръста е построен храм, който е запазен и до ден днешен. Той е осветен тържествено на 14 Септември. Поклонниците се събират в храма, а за да може кръста да бъде видян, епископът го повдига или “въздвижва” над главите им, от където идва и името на празника. 

На този ден кръста в църквата се изнася в средата на храма, за да могат вярващите да се поклонят пред него. Прави се и водосвет на дома и на хармана. Кръста, с който е направен водосвета, се полага на чиста покривка. Домакините даряват свещеника с жито от новата реколта, варива и зеленчуци. Пази се строг пост. 

В народните вярвания

Кръстовден също е част и от празниците на нашия народ, които са свързани с почитането на смяната на сезоните – от лято към есен. На този ден се вярва, че всичко се кръстосва. Спазват се различни обичаи, също така отново се пази строг пост. Днес е денят, в който започва да се бере гроздето. Счита се, че преди този ден гроздето не е хубаво узряло и няма да стане хубаво вино от него. Първото откъснато грозде трябва да бъде осветено. В някои краища на България днешния празник е познат също и като Гроздоберник, тъй като се плетат и кошниците за гроздобера. 

Празникът е свързан с началото на есента. Вярва се, че денят и нощта се кръстосват и денят започва все повече и повече да намалява, а нощите да стават по – студени и дълги и може да започне да те боли кръста от студа. Слънцето отива при Зимата. На този ден може да започне сеитбата на житните посеви. Преди самия посев, семето се осветява. Освен, че природата се кръстосва, мъжете и жените също спазват интересни обичаи. След този ден започват да падат първите слани, затова жените загърлят (завиват) своите цветя, за да не измръзнат от студа. Мъжете започват да пазят кръста си, да не измръзне и увиват своите пояси около него. 

На Кръстовден най – възрастната жена в домакинството изпича питка, наречена “Кръстова пита”.

Снимка: Gotvach.bg

Тя представлява обреден хляб с кръст върху него. Питката се разчупва, когато цялото семейство е на масата, с думите: “Кръстец кръст да боли, мене да не боли.” Тези думи се повтарят от всички на масата, като всеки отчупва парче от питката. На трапезата няма червени храни. Задължително на масата трябва да има: зелник с праз лук, печена тиква, грозде, обреден хляб и други задължително постни храни.

Интересно вярване е, че на нощта срещу Кръстовден всички молитви ще бъдат чути. Вярва се, че небето се отваря, а Господ слиза на Земята и ще изпълни всяко искрено желание. Трябва да се стои до полунощ, за да се посрещне самия ден. Много хора се запътват именно към Кръстова гора, където преспиват, посрещайки деня. Вярва се, че тогава гората е най – чудодейна. На този празник се вярва, че и дори сънищата са чудотворни – там хората могат да получат ключа към своето изцеление. 

Днес имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо, Ставри. Нека им е честито и носят имената си със здраве!

Автор: Радиана Колева

Източници:
https://bg.wikipedia.org/

https://www.hera.bg/

https://www.izbite.com/

https://www.edna.bg/

https://agrozona.bg/

Снимка на корицата: edna.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *