На 14-ти Февруари празнуваме Трифон Зарезан

„Садила мома край море лозе…“ – народна песен.

Св. Трифон или Трифоновден, известен още като Трифон Зарезан, Трифунувден, Зарезановден (Източна България), Трифон Зарезоя (Пирот, Ниш, Враня, Цариброд), Трифон чипия (Медвен), Трифон пияницата (Охрид и с. Лесидрен, Тетевенско). Празнува се като първи ден, в който може да се посетят лозята и да започне резитбата им. Без значение от студа, снежните преспи или дъжда, стопаните очаквали с нетърпение тази своя първа, за годината среща с лозето. Празникът подсеща за приближаването на пролетта и започването на селскостопанската дейност. Според народните предания през дните – „Трифонци“ вълците се бесуват, за това се спазват определени забрани. Жените не трябва да работят с ножици, защото както се отварят ножиците, така ще се отварят и вълчите уста. Не се пере и не се мете, за да не се измете късмета на къщата. В някои селища в миналото се е приготвяла пита, която се прекадява и се е давала на овцете, за да ги предпази от вълци.

Стара легенда гласи следното:  „Отивала Света Богородица да си чете молитва за 40 дни на черква и минала покрай Трифона, който режел на лозето си. Кога да се връща, Трифон не отговорил на поздрава й „Помага Бог!“, а й се присмял, като я видял с дете на ръце. Тогава Богородица отишла у Трифонови и рекла на жена му:Трифонице, вземи кърпи и връзки и отиди при мъжа си, защото Трифон си е отрязал носа!Жена му тутакси взела кърпи и скоро отишла на лозето. Защо толкова бързаш и си изплашена? – попитал Трифон. – Мария мина и ми каза, че си си отрязал носа. Тя те е излъгала. Не съм пиян, че да си отрежа носа. Аз режа тъй – показал на жена си с косера, а не тъй. В този миг, докато обяснявал си отрязал носа и останал чип. От там му е и прозвището – чипия или зарезан.  В някои от вариантите на тази легенда Трифон е представен като брат на Богородица.“

Трифон Зарезан в с. БЕЛЕВО, около 1935г.

Отиването на лозята на този ден било едно от най веселите шествия у народа. По пътя ставали надбягвания с коне и магарета, играели се хора, а на лозята се устройвала обща трапеза.Лозарят прелива лозите с вино, така заквасва лозето с произведеното от неговия плод. Възможно е на зарязването да присъства и свещеник, който благославя лозята и техните стопани. Христо Вакарелски е регистрилал случаи, в които стопаните заедно с всичко друго носят на лозята и шишенца със светена вода. В някои райони от страната, предимно в Северна България (Русенско, Търновско, Плевенско, Врачанско) на този ден става избор на цар на лозята. Когато се съберат на определеното лозе мъжете слагат на импровизираната трапеза босилек увит с черен конец и три лозови пръчки. Най-старият сред тях нарича: „Кой е честит, нека поеме китката и да стане „ТРИФОН“ (ЦАР).“ Който желае, става поема китката, а останалите му честитят: „Честито трифонство!“ или „Честито ти царства!“ . От този момент царят председателства пира.  Той благославя всички лозя и техните стопани.  Думите му са насочени към измолване на берекет, добро време. Да са здрави стопаните за обработват лозята си и да могат да приберат добра реколта през есента.  „Хайде, да бъде честито и берекетлия! На всяка лоза по шиник, а от всяка гижа(лоза, лозница) по чъбър (съд)“. Всички отговарят „Амин!“. Според народни предания, той трябва да бъде по-заможен, да почерпи всички със своята продукция. Трябва да е късметлия за да има през неговото „царуване-трифонуване“  плодородие. Обичаят има много регионални специфики. При гагаузите в каварненско се наблюдава носено на медена пита на лозята за да е сладко гроздето като мед. Всеки един от мъжете чупи залък от нея и нарича: „Да е сладко гроздето!“ В същия регион съществува вярването, че за да е плодородна годината, на този ден всеки стопанин на лозе трябва да се напие. Както се изразяват гагаузите: да стане „кьор кютюк (сляп пън)“.

Източник: News.bg

След като са зарязали лозята и приключат с яденето и пиенето, стопаните тръгват  обратно към селото. Обикновено това връщане е съпроводено с музика. Практика е било да се ангажирам местни музиканти с гайди и тъпани, които да допринасят за настроението на лозарите.  Царят на лозята бива окичен с венец от лозови пръчки и води шествието по централната улица на селото. Царят може да язди кон, или е носен и на ръце от другите, за да се подчертае неговата важна роля в празника.Михаил Арнаудов описва интересен обичай у българите в северната част от страната. По думите му, когато шествието преминава по улицата се спира пред всяко домакинство, за което се знае че има лозя и вино. Стопанинът от такава къща, който не е имал възможност да присъства на зарязването, излизал с пълен котел вино и черпел първо царя, а след това всички останали. Каквото останело от виното, плисвал върху царя с думите: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през прагове!“. Последната къща, през която трябва да минат лозарите е тази на царя. Тук той се преоблича, цял измокрен от виното, сядал на вече приготвената от домашните трапеза, окичен отново с венец от лозови пръчки и веселието започвало наново. Има данни, че царят на лозята се избира за една година. Той трябва да е най-честният, най-добрият измежду лозарите, а и да е от по-богатите. Вярва се, че късмета на царя се прехвърля върху лозята. Ако неговите лозя са добри през годината на неговото царуване, то той бива преизбиран.В наши дни Трифоновден се отбелязва навсякъде из България. Могат да се наблюдават интересни изменения и комбинации в обичая. Пример за това е участието на жените в зарязването на лозята. Дали заради виночерпието и веселбата, празникът се проявява като жилав и издръжлив. Бележи плахото начало на пролетта, когато вече спокойно може да се излиза извън село.

Автор: д-р Росен Гацин

Библиография
Маринов, Д. Избрани произведения,т.1 С 1981
Вакарелски, Хр. Българските празнични обичаи, С 1943
Стаменова, Ж. и колектив. Гагаузите в България. Записки от терена.С., 2007
Етнография на България в три тома. София, Т. 1 – 3,, 1980, 1983, 1985.
Арнаудов, М. Български народни празници, С 1943

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *