Винаги съм вярвала, че празниците се случват по-скоро вътре в нас. Не толкова чрез бляскавата суета и шумните наздравици, а в онова обръщане към себе си, към корените, към духовното… Може би за това и тази Коледа нещо все ни теглеше натам, към сърцето на България. Където въздухът е по-свеж, сетивата по-изострени, емоциите по-наситени, а облаците винаги толкова живописно надвиснали, че а-ха да целунат земята …
Разходката задължително започва от любимият на всички Гърбав мост над река Тревненска, където винаги има по някоя влюбена двойка застанала за снимка или надвесени дечица, оглеждащи се за подскачащи рибки в бистрата вода.
От мостчето плавно поемаме по занаятчийската уличка, където можеш да видиш как все още някой създава нещо със собсвените си ръце, да похапнеш вкусна содена питка, сочно джоланче или просто да пийнеш кафе на пясък. По обичай палим свещ в един от най-старите исторически паметници на културата в България – църквата „Св. Архангел Михаил“, която винаги е много приканващо гостоприемна, а в момента се радва и на освежаващ ремонт.
На площада, празнично накипрен, всяка вечер точно в 22ч., Градският часовник разчувства гостите и жителите на града с докосващата Славейкова песен „Неразделни“. Вдишваме от уютния ароматен примес на планина и димящи коминчета и усещаме как градът се унася в сладка дрямка, сгушен под натежалите звезди, с думите от песента „….За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла…“ .
Страната ни е красива във всеки сезон и определено по Коледа и Великден предпочитам да съм тук и да усещам духа, да изпълнявам обичаите и да почитам традициите ни. Защото, не случайно където и да отидем, винаги се оглеждаме за още и сякаш нещо все не ни достига… Защото само там, на мястото, към което принадлежим, можем да живеем истински и да бъдем цели!
Автор на текст и снимки:
