Продължаваме серията от интервюта с членове на журито и участници от онлайн конкурса на Българин. Този път ще ви запознаем с доц. Владимир Владимиров.Той е ръководител на катедра „Музикален фолклор“ към Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – проф. Асен Диамандиев в Пловдив. Неговият любим инструмент е тамбурата.
Доц. Владимиров, Вие бяхте част от журито на първия онлайн Конкурс Българин, какви са впечатленията Ви от организацията и участниците. Какви бяха предизвикателствата да журирате онлайн?
За пръв път се запознах с организаторите от Фондация „Българин” точно преди началото на конкурса. Останах впечатлен от тяхната мотивираност да осъществят начинанието, техническата им подготвеност и изключителна гъвкавост и отвореност към различни идеи, възникващи по време на самия конкурс. Повечето участници показаха чудесни качества и подготовка, като за това имат принос и техните преподаватели и ментори. Беше ми любопитно да журирам онлайн, като отчитам, че това има известни предимства. Като например, че можеш да слушаш изпълненията многократно, вниквайки в детайлите на всеки един участник.
Голямата Ви любов остава тамбурата, как се запалихте по този инструмент?
Изборът на инструмент, на който да свиря всъщност го направиха моите родители, когато бях на седем години. Постепенно се запалих по българския фолклор и тамбурата, за което принос има и участието ми в Детско-юношеския ансамбъл ‘Загорче’ – Стара Загора. След това реших да продължа в СМУ ‘Филип Кутев’, от което родителите ми не бяха особено очаровани. Но въпреки това не ме спряха, за което и днес съм им благодарен!
Имаше ли участници, които се явиха на конкурса с тамбура и как ще оцените тяхното ниво?
Да, имаше около петнадесет тамбуриста в различните възрастови групи, значително по-малко от певците например. Честно казано повечето показаха много добра подготовка и умения и за мен беше удоволствие да ги слушам, даже и днес, макар и приключил конкурсът, си пускам отново някои изпълнения!
Онлайн конкурсът се проведе в условия на социална изолация, как това се отрази на младите фолклорни изпълнители?
Всъщност точно тези месеци на социалната изолация, предизвикана от пандемията, обикновено са най-натоварени от към различни конкурси. Но въпреки необичайните условия младите фолклорни изпълнители не спряха да пеят и свирят. Вероятно именно в народната ни музика, доста от тях са намерили и сили по-леко да преживеят цялата несигурност и известен стрес. От друга страна точно свободата да направят и запишат изпълненията си в домашна обстановка, освободени от сценично напрежение, им даде възможност да направят няколко възможни варианта за участието си и да изберат най-сполучливия според тях, който да ги представи пред жури и публика.
В преподавателската си дейност работите с младежи, които ще се занимават професионално с фолклор, в какво виждате мотивацията им за това? Расте ли интересът към фолклорните специалности?
Основен импулс за професионален интерес и стремеж за усъвършенстване е нещо съвсем просто на пръв поглед – любовта към фолклора ни, но и дълбоката, емоционална връзка с традициите, дълбоко вкоренени в народната памет и оформящи нещо много съкровено – българското самосъзнание. Не бих могъл да кажа, че в момента има тенденция за нарастващ интерес, особено към изучаване на инструменталната фолклорна музика /сами виждаме от участниците в конкурса, че пеещите са два пъти повече от всички инструменталисти/. Напоследък често наблюдавам, завършили средни музикални училища и паралелки да се насочват към съвсем различни поприща за развитие. Това донякъде е следствие от липсата на перспектива и евентуалните трудности, които биха срещнали на полето на нашето изкуството. Но не бих упрекнал никой, защото и при нас е актуално общовалидното правилото: Наистина успяват най-добрите, мотивираните и упоритите.
Как виждате онлайн формата на обучение не само по време на пандемията, а в бъдеще като част от образователната ни система? Подготвени ли са учебните ни заведения и преподавателите за това?
През изминалите месеци на физическа изолация вече проверихме и знаем, че онлайн обучението работи и в сферата на музикалното изкуство. Да, може би не на 100% процента като присъствените форми, където е особено важно личното въздействие на педагога. И не, ние не бяхме подготвени за тези предизвикателства, но доказахме, че хората на изкуствто сме креативни и приспособими, успявайки буквално за дни да се ‘пренастроим’ към новите условия. И макар да звучи банално, тази криза ни накара да потърсим нови възможности и пътища един към друг. И да използваме глобалната мрежа не само като пасивен носител на информация, но и като активен образователен инструмент, какъвто ще бъде и в бъдеще.
В конкурсът участваха и много самодейци – какъв е Вашият съвет към тях?
Лично аз много уважавам самодейните изпълнители, защото те са мотивирани от любов към музиката, а не от комерсиален интерес. Моят скромен съвет към тях е: Не спирайте да пеете, свирите и танцувате от цялото си сърце – публиката го усеща!
Кои според Вас са най-важните качества, които един фолклорен изпълнител трябва да притежава, за да се отличи. Единствено техническата подготовка ли има значение?
Техниката никога не трябва да е самоцел. За да бъде забелязан и отличен, изпълнителят трябва да притежава комплексни качества – усет към мелодията и художественото й претворяване, познаване на различни стилове, развит вътрешен слух, сценично поведение и не на последно място – лична харизма.
Разкажете ни за чуждестранните изпълнители в конкурса Golden Strings и за преподавателската си дейност в чужбина?
Всъщност това е оркестър от студенти, изучаващи тамбура в Академията за изкуство и култура в град Осийек, Хърватска. Имах честта и удоволствието да бъда поканен за ръководител на специалността там и вече три години привнасям нашия дългогодишен образователен опит, но и черпя нови идеи от тамошната традиция, които да дадат импулс на нашето тамбурджийско изкуство. Интересно е колко малко познаваме сродни фолклорни традиции, които са живи в близки нам, не само географски, балкански народи.
Кои са артистите, които са повлияли най-силно на Вашия творчески път, а учителите?
Аз, като роден в Тракия, съм израснал с музиката на Ибрияма, Георги Янев, Петър Ралчев и всички котленски кларинетисти. От тамбурджиите особено мотивиращи за мен са били Румен Сираков и Атешхан. За съжаление единият вече не е сред нас, а другият все по-рядко свири на тамбурата.
Във времето съм имал много учители – Димитър Колев, Ани Минчева, Николай Алексиев, Митко Русев. Мисля, че в различните етапи на обучението е добре да се докоснеш до различни творци и маниери, и от всекиго да научиш нещо ценно. Това отваря кръгозора на познанието. И нещо лично – продължавам да се уча и мотивирам и от моите студенти.